Когато умират маргаритките, настъпва тишина. Тишина, изпълнена с тъга и сълзи, заседнали сякаш в гърлото, без да могат да бликнат и да дадат спокойствие на душите им. Искат да извикат, но не могат, защото нещо ги притиска. Да, това е онази тъга, която им причинява всичко, онази, заради която сега всички те умират.

Едно по едно цветчетата им падат, понасят се от вятъра и отлитат. Сред цялата тишина се чува едвам доловимото повяване на вятъра, а на техните души им става по-леко. Листенцата изчезват от погледа, а душите им се успокояват.

Tags: маргаритки