Плочки наричам онези обеци, които са плоски, обикновено правоъгълни, и върху тях има нещо “нарисувано”. Такива обеци ръчна изработка са често срещани. За направата им могат да се използват различни материали. Ето два примера за изработени от глина обеци-плочици:
Обеци-плочки + ягодка и половина
Удаде ми се възможността да прекарам няколко дена в Хасково. Освен топлото посрещане и вкусната храна, които ми предложиха моите домакини, заниманията по време на престоя ми бяха също добре подбрани.
Въпреки голямата жега, се престрашихме да отидем до парк “Кенана” и зоопарка в града. Приятна разходка, която просто си те предизвиква да влезнеш във “Фантазия” и да скочиш в басейна :D:D За съжаление в зоопарка в Хасково нямаше голямо разнообразие от животни. Все пак впечатление ми направи, че лъвиците са сравнително охранени и със загладен косъм. За разлика от тях лъвът беше в окаяно състояние. На всичкото отгоре беше в малка клетка ):
Красиво еленче
Най-много време прекарах пред клетката на енотите. Въпреки табелките, че е забранено да се хранят животните с внасяна от хората храна, пред клетката на енотите имаше останки от подхвърляни солети и пръчици от зрънчо. Не знам дали единият енот беше прекалено гладен, но ето какво се опитваше да направи той…:
Енот се опитва да стигне солетки
Сред любимите ми неща за правене от глина са плодовете. Те са свежи и цветни, как да не ги харесваш! ( :
Като цяло ръчната изработка на обеци плодове не е нещо сложно, стига да не нямат прекалено много детайли. Това се отнася за всяко едно нещо, което се прави ръчно - колкото повече детайли, толкова повече работа. При глинените обеци трябва да се избере дали изработката ще представлява стилизирано представяне на плодчето или ще е по-детайлно. В моя случай използвам максимално стилизирани образи на плодовете на обичките. Изработката не е сложна, а резултатът е сравнително добър като за начало (:
Изработка на обеци портокали
Преди месец се сетих за едно мое забравено хоби - да правя бижута (обеци, най-вече) от глина. Прерових останалите от преди материали. Определено се наложи да купя още глина, за да мога да си правя ръчно бижутата. За щастие само от глина имах нужда (и клещи), останалите материали за бижутата бяха на лице(:
Първите неща, които почнах да правя бяха основно “поръчки” на приятели, които искаха такива и такива обички. Наистина многооо старание вложих в тях (: , но за нещастие моите “ръчна изработка бижута” станаха на набухнали и прегорели курабийки :D:D В буквалния смисъл - фурната така се беше засилила, че ги прегорих. Ще си спестя публикуването на снимка с изгорели обеци:D:D
Така или иначе имах “поръчки” за изработката на обеци от приятели, налагаше се да ги направя… отново. Всяко зло за добро. Новите станаха много по-хубави! А и така вече внимавам повече, когато пека каквото и да е във фурната - независимо дали ще са бижута или курабийки :D:D
Ето и снимчица на част от бижутата ми ръчна изработка:
Ръчна изработка на обеци зайци и овчици
Когато умират маргаритките, настъпва тишина. Тишина, изпълнена с тъга и сълзи, заседнали сякаш в гърлото, без да могат да бликнат и да дадат спокойствие на душите им. Искат да извикат, но не могат, защото нещо ги притиска. Да, това е онази тъга, която им причинява всичко, онази, заради която сега всички те умират.
Едно по едно цветчетата им падат, понасят се от вятъра и отлитат. Сред цялата тишина се чува едвам доловимото повяване на вятъра, а на техните души им става по-леко. Листенцата изчезват от погледа, а душите им се успокояват.
SEO-то е много интересно нещо, което колкото и да се опитвам да изуча, не става. “Изучаване” е силно казано, тъй като просто си чета разбиранията на опитните и знаещите 
Въпреки вниманието, което отделям (а то не е много всъщност), не съм нито подобрила заглавието на блога, нито съм слагала линкове някъде, нито съм спамила насам-натам, да не говорим за покупка на линкове 
SEO е интересна област, за която си обещавам, да започна да разнищвам по-задълбочено… някой ден
В момента тече едно SEO състезание, което трябва да приключи март месец. В него оптимизатори и други ентусиасти трябва да позиционират сайта си на първо място в Google по думата “Ипотпал”. Това е всъщност “лаптопи”, написано наобратно. Интересното (за мен) до момента е, че в топ 3 има два домейна на кирилица - ипотпал.com и лаптопи-ипотпал.com. Другият сайт е ipotpal-bg.net. Той в момента е на първа позиция за ключовата дума. Създателите на сайтовете използват думата Ипотпал по много креативен начин в своите сайтове. Най-интересна ми се видя за сега идеята за “диети и отслабване с Ипотпал”
Предполагам, не, сигурна съм, че на всекиго се е случвало да иска да има нещо под ръка, да го ползва, експлоатира, дори, а то да липсва. А когато най-много ви пречи, да ви е под носа и само да ви дразни. За добрия стар Skype става дума, поне в този случай.
По принцип не обичам да пиша, дори се чудя понякога защо имам блог (е как защо.. пиша веднъж годишно там, явно когато skype-а откаже). Не обичам да пиша, но обичам да си пиша с хората, да обсъждаме, дискутираме, клюкарим или дори просто да си се плезим 
А тази вечер бях решила да си пиша, пиша и пак да пиша с приятели, познати и хора, които от година не съм чувала. Но няма да е така, ще си пиша простотии в блога, я ги прочете някой, я не, а по-добре да не ги чете. А скайпа упорито ми изписва Skype cannot connect.
Мина много време откакто ATB беше в България… остана само един хубав спомен, детайлите около събитието бледнеят. Той беше там, бяха и Crystal Waters и Velvet. Трябваше и Елица Тодорова да е там, но до колкото си спомням имаше прекалено силен вятър и сцената беше пропаднала, при което тя пострада леко (това е било на репетициите). Вятърът наистина си беше доста силничък, не знам как и нас на обърна.
При изпълнението на първите изпълнители се получи нещо доста интересно - от двете страни на сцената имаше публика. Самата сцена беше обърната към заведението, където седяха VIP гостите - (и) онези с поканите. А простолюдието - т.е. ние - бяхме от другата страна на сцената. Това очевидно изненада изпълнителите, тъй като се чудеха към кого да се обърнат на сцената. Crystal Waters обикаляше из сцената, стремейки се да не обръща дълго гръб на никоя от публиките си. Много се раздаде жената!!! Раздадоха се и нейните двама танцьори След песни и танци на плажа изведнъж дойде “подгряващ” DJ, който сума време пускаше малко гадна музичка. А ние чакахме ли, чакахме, ATB. Разнесе се мълвата (вече в малките часове) че всички фенове трябва да влезнат в заведението, защото ATB поискал да е сред феновете си, а не сред хора, които седят и си пият питието и може би дори не знаят кой е той. Наредихме се на една дълга опашка пред единия вход и след проверка се озовахме в самото заведение, където от VIPeople нямаше и спомен. Трябва да сме били много страшни :D (могат само да се радват, че не бяха дошли повече фенове). След известно изчакване зазвуча Ecstasy и от тук нататък няма как да се изрази атмосферата, настроението на хората, дори думата ecstasy не би била достатъчна… СТРАХОТНО ПАРТИ!!! Искам пак!
По някое време се озовахме в Несебър в лоби бар на един голям хотел (без реклами, за сега). За изгрева искахме да сме на плажа, ама времето беше много неприятно - студено, облачно и с вятър. Поради тази причина продължихме с висенето по кафенета рано сутрин (В едно кафе не искаха да ни пуснат в 7 без 5, защото отваряли в 7 
) В крайна сметка отидохме на плаж, потопихме се във водата, даже и малко волейбол се поигра А следобяд - long way home…
Не… ATB няма да идва в България (отново) или поне не скоро(до юни България не е включена в списъка му…) (Дано да дойде пак!!!!)
Това може да бъде доста дълго четиво…
Пиша този пост, защото последните дни доста често се сещам
за концерта от миналото лято - как се вдигнахме 3-ма души без дори да сме сигурни, че има наистина такъв концерт. Рекламата беше много слаба, спор няма, дори почти липсваше. Добре че една приятелка е голяма фенка на ATB и постоянно се рови за новости около него, иначе никога нямаше да го видя и чуя на живо. Един ден тя случайно откри, че ATB ще идва в милата ни родина по повод рождения ден на Еврофутбол. (Ако не се лъжа това го пишеше отначало само на myspace-а на Андре, а по-късно се появи и в сайта на Еврофутбол.) И така форумите започнаха да бръмчат, че ATB ще зарадва феновете си на 30 август на Cacao Beach. Като цяло тук-таме в нета срещах някоя статия за предстоящия концерт, но нищо повече… Решихме, че слуховете не са плод на нечие въображение и в събота се чакахме на гарата, за да отпътуваме към неизвестното. Неизвестно, защото за Cacao Beach само бяхме слушали, защото не знаехме какво парти да очакваме, защото не знаехме дали ще спим въобще някъде тази вечер…
Качихме се във влака и като по чудо в посока към морето нямаше много хора и дори бяхме в едно купе само с 2-ма души- една баба с внучката си. Те бяха доста мили хора, за които крайната цел също беше Бургас. Те пътуваха от Банско (ако не се лъжа) и то все с разни влакове, което правеше пътуването им повече от 10 часа! Разприказвахме се, какво да правим, споделихме, че не знаем дали и къде ще спим тази вечер, а те бяха така мили да ни поканят при тях. Но някак от Cacao Beach до Бургас би ни излезнало доста соленичко…Ако на снимката не се вижда, от Слънчев бряг до Бургас е 80 лв. Стигнахме Бургас и от там се насочихме към Слънчев бряг, тъй като единственото, което знаехме за Cacao Beach беше, че е на плажа между Несебър и Sunny Beach. Бяхме чули и за някаква рекичка, която евентуално може да се наложи да прекосяваме, ако минаваме по плажа. Та… както Къци казваше “Риск печели, риск губи”, избрахме да се паркираме в Слънчев бряг. За наше (естествено) нещастие, духаше ужасен вятър и само се надявахме да не завали дъжд, да не стана така вместо да видим ATB, да се срещнем с някоя простуда или пневмония. Дъжд бе заваля. В Sunny Beach си беше обичайния кич, гъч и скъпотия. Преди 1-2 лета ми се наложи да стоя там около седмица-две, та горе-долу имах представа кое къде е Даже щяхме да ходим в Джанис да ядем, но там (естествено) имаше опашка и отвън. След сериозен мисловен процес се спряхме на дюнерите по 6 лв (май толкова бяха). Аз, като един ценител на дюнерите, мога да кажа, че бяха вкусни (не прекрасни!, но все пак вкусни), освен това и големи, което нямакак си не те кара да се чувстваш виновен, че си дал 6 (или 7) лева за дюнер. Тъй като бяхме пристигнали по-рано, трябваше до към 22 часа да правим нещо и то на топло място, защото времето все още беше против нас. Тръгнахме в посока Cacao Beach (Несебър) и седнахме в едно-един кафе-клуб. Мина се не мина време, хванахме си чантичките и започнахме да питаме хората на къде аджеба трябва да вървим, за да стигнем Какао Бийч. След няколко присхмеха, поне получихме смислен отговор и хванахме пътя (не тръгнахме по плажа, защото кой ти казва къде е тая рекичка). Оказа се, че Cacao Beach е по-близо до Несебър, а рекичката е по-близо до Слънчев бряг… Благодарение на табелата се ориентирахме на къде е въпросният Плаж на/от какао и тръгнахме на там.. и ето там.. на сред плажа… малка къщурка със сцена отпред(отзад)…
Ние бяхме там!!!
Като цяло много обичам да пътувам. Обичам да обикалям, да разглеждам, да снимам, да обикалям и да пътувам. Но странното в този случай е, че изключително мразя да стягам и разопаковам багаж. А всяко едно пътуване е свързано точно с това- оправяне на багаж.
Утре пак заминавам…